Съдържание
- 1. NIS2 вече не е просто законодателна инициатива
- 2. Какви глоби предвижда NIS2?
- 3. Има ли вече реални глоби за нарушения на NIS2 в Европа?
- 4. Защо не трябва да се доверяваме на всички публикувани списъци с глоби по NIS2?
- 5. Европейската комисия също започна да прилага санкционни механизми спрямо държавите
- 6. Какво означава NIS2 за държавните институции и общините?
- 7. Какво трябва да направят организациите още сега?
- 8. Основният извод: ерата на доброволната киберсигурност приключва
- Използвани източници
1. NIS2 вече не е просто законодателна инициатива
Директивата NIS2 (ЕС 2022/2555) се превърна в една от най-значимите промени в европейското законодателство в областта на информационната сигурност през последните години.
Основната ѝ цел не е просто да задължи организациите да инсталират антивирусен софтуер, да използват защитни стени или да отстраняват технически уязвимости. NIS2 променя самия подход към управлението на киберсигурността: отговорността за устойчивостта на информационните системи става част от корпоративното управление, а не единствено задача на IT отдела.
Ключовата дата е 17 октомври 2024 г. До този срок държавите – членки на ЕС, трябваше да транспонират разпоредбите на NIS2 в националното си законодателство.
Директивата обхваща 18 сектора на икономиката, включително енергетика, транспорт, здравеопазване, цифрова инфраструктура, публична администрация и производство на критично важни продукти.
Най-интересният въпрос днес обаче не е какви глоби предвижда законът, а дали европейските регулатори вече започнаха да ги прилагат на практика.
2. Какви глоби предвижда NIS2?
Една от най-съществените промени, въведени с NIS2, е установяването на минимални нива на административна отговорност за организациите, които не изпълняват изискванията за киберсигурност.
Размерът на потенциалните санкции зависи от категорията на организацията.
Важно е да се разбере, че тези санкции не се налагат автоматично при всеки киберинцидент. Става въпрос за максималните размери на административните глоби, които трябва да бъдат предвидени в националното законодателство.
При определяне на санкцията регулаторът може да вземе предвид:
- Характера, тежестта и продължителността на нарушението.
- Дали нарушението е извършено умишлено или поради небрежност.
- Размера на причинените вреди.
- Броя на засегнатите потребители и организации.
- Наличието на предходни нарушения.
- Сътрудничеството на организацията с надзорните органи.
- Предприетите мерки за отстраняване на последствията и предотвратяване на повторни инциденти.
Освен финансови санкции регулаторите могат да изискват провеждане на одити на сигурността, отстраняване на установените недостатъци, изпълнение на задължителни предписания и предоставяне на доказателства за съответствие с изискванията.
Особено внимание заслужава отговорността на ръководството: NIS2 предвижда лична управленска отговорност на лицата, заемащи ръководни длъжности в организациите, попадащи в обхвата на директивата.
3. Има ли вече реални глоби за нарушения на NIS2 в Европа?
Да. Вече има публично потвърден случай.
Към 19 ноември 2026 г. може да се говори за преминаване от теоретични санкции към реално прилагане на законодателството.
Особено показателен е първият публично обявен случай в Румъния.
Румъния: първата публично обявена глоба – септември 2026 г.
50 000 RON (приблизително 9 800–10 000 евро)
На 29 септември 2026 г. румънската Национална дирекция за киберсигурност (DNSC) взема решение за налагане на административна санкция на една от организациите в централната държавна администрация.
Официалното съобщение е публикувано на 30 септември 2026 г.
За какво е наложена санкцията?
Организацията не е изпълнила в определения срок задължението си за уведомяване на DNSC, предвидено в националното законодателство, транспониращо NIS2.
Тук има важен правен нюанс: глобата не е наложена за самия факт на кибератака, нито за забавено докладване на инцидент, а за неспазване на срока за регистрация и уведомяване на регулатора съгласно член 18, параграф 2 от румънското извънредно постановление OUG 155/2024.
Името на държавната институция не е разкрито от DNSC.
Това е особено важен пример, тъй като показва, че една организация може да бъде глобена за неспазване на административните изисквания на NIS2 дори без публично потвърден случай на успешна кибератака.
Защо този случай е по-важен, отколкото изглежда?
Преди появата на първите санкции много организации възприемаха NIS2 като поредната европейска инициатива, чието реално прилагане може да бъде отлагано с години.
Румънският случай демонстрира друга реалност:
- Регулаторът вече започва да прилага предвидените в закона санкции.
- Държавните институции също носят отговорност.
- Неспазването на формалните изисквания може да доведе до финансови последствия.
- Липсата на кибератака не означава липса на риск от глоба.
Това променя съществено подхода към подготовката на организациите: необходимо е не само да се внедряват технически мерки за защита, но и документално да се доказва изпълнението на задълженията.
4. Защо не трябва да се доверяваме на всички публикувани списъци с глоби по NIS2?
В интернет вече се срещат публикации за глоби в Белгия, Италия, Унгария, Литва и Франция, които се представят като санкции за нарушения на NIS2.
Тук обаче е необходимо внимание.
Не всяко решение на национален регулатор в областта на киберсигурността представлява санкция именно по NIS2. Някои мерки се прилагат въз основа на предходно законодателство, национални секторни правила, GDPR или други нормативни актове.
Например не може автоматично да се причисли глоба за нарушение на GDPR към глобите по NIS2, дори когато нарушението е свързано с изтичане на лични данни и недостатъчна защита на информационните системи.
Затова в аналитичните материали е важно да се разграничават:
- Потвърдени санкции, наложени непосредствено въз основа на националното законодателство по NIS2.
- Предписания и изисквания на регулаторите за отстраняване на нарушения.
- Глоби по GDPR и други нормативни актове.
- Санкции за нарушения на предходното законодателство в областта на киберсигурността.
Към момента най-ясно документираният публичен пример за финансова санкция по NIS2 е именно румънският случай.
Това не означава, че няма други непублични проверки или санкции: на европейско ниво не съществува единен публичен регистър на всички глоби по NIS2.
5. Европейската комисия също започна да прилага санкционни механизми спрямо държавите
Контролът върху NIS2 се осъществява не само на ниво отделни организации. Европейската комисия следи и изпълнението на задълженията от страна на самите държави – членки на ЕС.
Срокът за транспониране на директивата изтече на 17 октомври 2024 г., но далеч не всички държави успяха да изпълнят изискванията навреме.
На 7 май 2025 г. Европейската комисия изпрати мотивирани становища до 19 държави, които не бяха уведомили за пълното транспониране на NIS2 в националното си законодателство.
На 8 юли 2026 г. Комисията взе решение да сезира Съда на Европейския съюз по дела срещу четири държави:
- Франция.
- Ирландия.
- Испания.
- Нидерландия.
Комисията поиска от Съда да предвиди финансови санкции – еднократни плащания и ежедневни парични санкции до изпълнение на задълженията.
Това е механизъм за санкциониране на държавите, а не на отделните компании.
Състояние на транспонирането на NIS2 в Европа
Към 18 ноември 2026 г.:
- 24 от 27 държави в ЕС имат действащо национално законодателство.
- 3 държави все още нямат влязъл в сила закон – Франция, Ирландия и Испания.
Този показател демонстрира, че дори на ниво държави – членки на ЕС, процесът по въвеждане на изискванията се оказва по-сложен от първоначалните очаквания.
Важно е да се има предвид, че приемането на национален закон все още не означава, че всички организации са изпълнили изискванията на NIS2. За това са необходими класификация на организациите, определяне на отговорните органи, процедури за регистрация, проверки и реално внедряване на мерките за сигурност.
6. Какво означава NIS2 за държавните институции и общините?
Едно от най-важните направления на NIS2 е публичната администрация.
Държавните институции все по-често стават обект на кибератаки, тъй като разполагат със значителни обеми информация и осигуряват предоставянето на критично важни обществени услуги.
Сред потенциалните заплахи са:
- Атаки със софтуер за изнудване срещу общински информационни системи.
- Компрометиране на потребителски профили на служители.
- Неоторизиран достъп до бази данни с информация за граждани.
- Прекъсване на работата на електронните административни услуги.
- Атаки срещу системи за водоснабдяване, транспортна и енергийна инфраструктура.
- Компрометиране на външни изпълнители и доставчици на IT услуги.
NIS2 включва публичната администрация сред регулираните сектори, но трябва да се имат предвид националните правила за определяне на конкретните субекти. Директивата обхваща определени органи на централната и регионалната публична администрация, но това не означава автоматично, че всяка общинска организация попада в нейния обхват.
Това обаче не отменя необходимостта от осигуряване на високо ниво на киберсигурност на общинско ниво.
Защо проверката на общинските уебсайтове има практическо значение?
Общинският уебсайт често не е просто информационна страница. Той може да осигурява достъп до административни услуги, да съдържа лични данни, да се интегрира с държавни системи и да използва външни услуги.
Затова проверката трябва да обхваща не само външния вид на сайта и наличието на SSL сертификат.
Особено внимание трябва да се обърне на:
| Направление | Какво трябва да се проверява |
|---|---|
| Защита на връзките | HTTPS, TLS, коректност на сертификатите |
| HTTP заглавки | HSTS, CSP и други механизми за защита |
| Лични данни | GDPR, политика за поверителност, форми за събиране на данни |
| Техническа сигурност | Уязвимости в CMS, сървъри и компоненти |
| Управление на достъпа | Автентикация, административни интерфейси |
| Инфраструктура | DNS, имейл записи, конфигурация на домейна |
| Управление на риска | Процедури за реакция и възстановяване |
| Доставчици | Сигурност на външни услуги и подизпълнители |
Важно е да се разбере, че техническият одит на публичен уебсайт не замества пълноценния одит по NIS2. Той позволява да бъдат установени част от рисковете и да се получи обективна картина за техническата защита на външния периметър.
7. Какво трябва да направят организациите още сега?
Независимо дали става въпрос за държавна или частна организация, подготовката за NIS2 трябва да включва няколко основни направления.
1. Определяне на приложимостта на NIS2
Установяване дали организацията попада в категорията на съществените или важните субекти и определяне на приложимото национално законодателство.
2. Оценка на текущото състояние на сигурността
Извършване на технически одит на инфраструктурата, уеб ресурсите, сървърите, мрежите и външните услуги.
3. Разработване на система за управление на риска
Идентифициране на заплахите, оценка на потенциалните щети и определяне на приоритетите за отстраняване на недостатъците.
4. Въвеждане на процедури за реакция при инциденти
Определяне на отговорните лица, каналите за комуникация и реда за уведомяване на компетентните органи.
5. Подготовка на документални доказателства за съответствие
Разработване на политики за информационна сигурност, процедури за управление на достъпа, резервно копиране и възстановяване.
6. Осигуряване на участие на ръководството
Организиране на обучения за ръководителите и ясно определяне на отговорностите за управление на киберрисковете.
7. Редовно провеждане на проверки
Наблюдение на състоянието на сигурността, отстраняване на новооткрити уязвимости и проверка на ефективността на внедрените мерки.
Особено важно е да не се разчита единствено на еднократен одит. NIS2 предполага постоянно управление на рисковете и редовно потвърждаване на ефективността на мерките за сигурност.
8. Основният извод: ерата на доброволната киберсигурност приключва
NIS2 постепенно се превръща от законодателно изискване в реален механизъм за контрол и отговорност.
Случаят в Румъния от септември 2026 г. е особено показателен: държавна институция получава глоба от 50 000 леи (приблизително 9 800 евро) не заради успешна кибератака, а заради неспазване на задължителния срок за уведомяване на регулатора.
Това е важен сигнал за организациите в цяла Европа.
През следващите години може да се очаква засилване на надзорната дейност, увеличаване на броя на проверките и по-активно прилагане на административните санкции.
Организациите обаче не трябва да чакат първата проверка или инцидент, за да започнат подготовката си.
За държавните институции, общините и организациите, предоставящи критично важни услуги, съответствието с NIS2 се превръща в част от институционалната отговорност към гражданите.
Именно затова независимата оценка на техническата зрялост, редовните проверки и документираното отстраняване на установените недостатъци трябва да се превърнат в стандартна практика.
Използвани източници
- Европейска комисия — Директивата NIS2: често задавани въпроси и санкции.
- Европейска комисия — Сезиране на Съда на Европейския съюз по дела срещу четири държави членки, 8 юли 2026 г.
- База данни за киберсигурност — Транспониране на NIS2 в държавите – членки на ЕС.
- DNSC / AGERPRES — Първата публично обявена румънска санкция, свързана с NIS2, 30 септември 2026 г.
- ProDefence — Правен анализ на първата румънска глоба по NIS2.
Забележка: Статията отразява състоянието на наличните публични данни към 19 ноември 2026 г. Националните закони могат да предвиждат допълнителни изисквания и различни процедури за прилагане на санкциите. Липсата на публично обявени глоби не означава липса на проверки или непублични надзорни мерки.



